Характеристики на тормоза

Тормозът представлява насилствено и умишлено агресивно поведение между връстници в групова среда, целящо да се навреди на някого или да се манипулират неговите действия. Преднамереното и системно насилие над връстниците може да приеме различни форми, например:

  • Физическа агресия: удряне, ритане, бутане и други
  • Вербална агресия: отправяне на обиди или подигравки
  • Индиректен тормоз чрез социален контрол над жертвата, злепоставяне и увреждане на взаимоотношенията ѝ с останалите
  • Кибертормоз чрез социалните мрежи и онлайн комуникацията

Докато момчетата прилагат предимно физическа форма на тормоз, момичетата по-често упражняват индиректен тормоз чрез манипулиране на взаимоотношенията на жертвата с останалите връстници, изолиране или злепоставяне и подкопаване на самочувствието ѝ.

Тормозът не е нов феномен, но в последните години, паралелно с навлизането на новите технологии в живота на децата и младежите, се увеличава разпространението му в онлайн пространството. Кибертормозът има същите характеристики, но използва платформите за социална комуникация, които позволяват 24-часова комуникация и не са зависими от местоположението на агресора и жертвата. Някои уебсайтове позволяват анонимно изпращане на съобщения и публикации, което обезличава агресора и допълнително подкрепя насилствените тенденции.

Разпространение

По данни от национално представително изследване по поръчка на УНИЦЕФ за насилието над деца в България, изготвено от Coram International и проведено в периода 2019-2020 година, едно от всеки 6 деца (16,5 %) съобщава, че е било подложено на физическо насилие в училище.  Над една трета (35 %) от децата и младите хора съобщават, че са били подложени на унижение или обиди в училище. 90,2 % от съобщените случаи на преживяно емоционално насилие са извършени от други ученици. Едно от всеки 7 деца казва, че е било подложено на насилие онлайн, особено чрез уебсайтове на социални медии.  По данни на Министерство на образованието и науката, за учебната 2021/2022 г. са били регистрирани 2941 случая на агресия и тормоз в училище, а през 2022/2023 г. - 3319 случая.

Следствия от тормоза

Тормозът може да има краткосрочни и дългосрочни негативни ефекти за всички замесени ученици, включително тези, които го упражняват над останалите. Проучванията установяват повишен риск от развитие на различни психологични и поведенчески проблеми, включително:

  • Депресия
  • Тревожност
  • Понижена самооценка
  • Самонараняване
  • Употреба на алкохол и наркотици
  • Антисоциално поведение и нарушаване на закона. 

Кибертормозът е свързан с идентични рискове, независимо дали е съчетан с насилие в реалната среда или не. Проучванията сред децата, които са свидетели на тормоз без да са пряка жертва или агресор, са ограничени, но според някои данни те също изпитват повишени тревога и несигурност, предимно свързани със страх от отмъщение. Освен върху психичното състояние, тормозът рефлектира негативно и върху цялостните академични постижения и обучение на децата и юношите.

Значение на превенцията

Предвид сериозните последствия и широкото разпространение, ограничаването на тормоза в училище е сред приоритетните предизвикателства пред образователната система. Превенцията и навременната интервенция са от ключово значение за предотвратяване на дългосрочните негативни ефекти на тормоза и изграждане на позитивна и сигурна учебна среда, стимулираща хармонични междуличностни взаимоотношения и психично благополучие сред учениците.

За справяне с тормоза в училище са необходими комплексни и координирани усилия от страна на учениците, учителите, родителите и институциите. На национално ниво този сегмент е регулиран посредством Закона за преучилищното и училищното образование и Механизмът за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование на МОН.

Учебните заведения, които активно работят за предотвратяване на тормоза, спомагат за създаването на среда на уважение, доверие и подкрепа. Това мотивира учениците да се ангажират по-активно в учебния процес и да развиват своите академични и социални умения.

Тест за превенция на тормоза TPB

Тестът за превенция на тормоза (TPB) е нов стандартизиран и адаптиран за България инструмент за оценка на психосоциалната дезадаптивност. Тестът представлява полупроективна методика, състояща се от 16 стимулни табла, представящи нееднозначно различни социални ситуации от ежедневието на учениците. Методът на изследване идентифицира възможни рискови за насилие поведения, като същевременно ограничава значително тенденциите за социално желателно отговаряне и прикриване на информация, които са често срещани сред учениците.

Методиката се администрира индивидуално или групово, с възможност за попълване на хартия или онлайн. Обработката на резултатите се извършва автоматично и позволява извеждане на стандартизиран индивидуален и групов индекс на психосоциална дезадаптивност. Повишените резултати показват значителен риск от преживяно или наблюдавано насилие и насочват специалистите към необходимостта от допълнителни интервенции в класа. Допълнително се изследват качествени фактори за разпространение на насилствените взаимоотношения в различни социални контексти: в училище, у дома, сред връстниците и в киберпространството.

Психометричните характеристики на TPB показват високата надеждност на инструмента за скринингова оценка на психосоциалния климат в класа и проследяване на ефективността на провежданите интервенции. Администрацията отнема около 20 минути и може да се провежда групово, което позволява валидно и икономично изследване на големи групи ученици.

Заключение

Превенцията на тормоза в училище е ключова за създаването на здравословна, безопасна и подкрепяща учебна среда. Ползите от нея са многобройни и обхващат както личностното развитие на учениците, така и общото им благосъстояние. Инвестицията в стратегии за превенция на тормоза е инвестиция в бъдещето на децата и на обществото като цяло и изисква комплексни и координирани усилия от страна на всички участници в образователната система.