Емоциите и емоционалната регулация: модели, стратегии и значение за психичното здраве

Според съвременните теории емоциите представляват многокомпонентен процес, който се развива във времето. Те са свързани с поведението, действията и социалното взаимодействие и участват в начина, по който възприемаме и интерпретираме света.

В определени ситуации обаче емоциите могат да затруднят значително ежедневното функциониране. Емоционалната регулация способства да се научим да разбираме и да управляваме по-добре собствените си преживявания.

1. Емоциите: определение и теоретични модели

Едно от големите предизвикателства пред психологията винаги е било да дефинира и класифицира емоциите.

Уилям Джеймс (1884) приема, че всяка емоция се характеризира със специфичен физиологичен модел и представлява усещането за промените, които настъпват в тялото. Други автори (Ekman, 1992; Frijda, 1986; Izard, 1991; Plutchik, 1980; Levenson, 1994) определят емоциите като вродени и биологично обусловени реакции, които координират адаптивния отговор в ключови моменти и позволяват на човек да реагира бързо и ефективно на важни възможности и предизвикателства.

Повечето изследователи приемат, че съществува ограничен брой базисни емоции. Обикновено се разграничават шест щастие, изненада, гняв, страх, тъга и отвращение.

Според тези теории всички останали емоции произлизат от базисните и се определят като комплексни емоции. За да разграничи базисните емоции от останалите, Екман (1992) описва девет техни характерни особености:

• възникват при сходни ситуации в различни култури;
• изразяват се чрез универсални и разпознаваеми сигнали;
• свързани са със специфични физиологични промени;
• подобни емоционални реакции се наблюдават и при други примати;
• отделните компоненти на емоционалната реакция са взаимно свързани;
• възникват бързо;
• обикновено са краткотрайни;
• включват автоматична преценка на значението на ситуацията;
• могат да се появят спонтанно, без съзнателно намерение.

Въз основа на анализ на литературата в областта на емоциите Грос (2013) очертава някои от техните основни характеристики:

• Начин на възникване: Според теориите за когнитивната оценка (Lazarus, 1991) емоцията възниква, когато човек възприеме и оцени дадена ситуация като значима за постигането на определена цел. Целта може да бъде дългосрочна или краткосрочна, осъзната или неосъзната, сложна или проста, споделена с други хора или специфична за конкретния човек. Значението, което човек придава на ситуацията спрямо тази цел, поражда съответната емоция. Тъй като процесите на оценка и свързаните с тях когнитивни интерпретации се променят, емоционалните реакции също могат да се изменят.
• Многокомпонентна природа: Емоциите включват промени в субективното преживяване, поведението и функционирането на централната и периферната нервна система. Субективният компонент ни позволява да усещаме и да се настройваме към вътрешната и външната среда. Емоциите са свързани и с готовност за действие, която може да включва промени в изражението на лицето и позата на тялото, както и конкретни действия, съобразени със ситуацията. Тези промени се съпровождат от автономни и невроендокринни реакции. Първоначално те осигуряват необходимата физиологична подкрепа за действие, а впоследствие подпомагат възстановяването на хомеостатичното равновесие.

Тези характеристики стоят в основата на Модалната теория за емоциите (Gross, 2013), която стъпва и върху разработките на Левенсън (1994), Екман (1992) и Плъчик (1980).

Според нея въздействието на вътрешните и външните събития зависи от начина, по който те са оценени и интерпретирани. Първоначалната оценка може да протече много бързо и извън съзнателното възприятие.

Емоцията възниква, когато определена ситуация бъде възприета като значима спрямо целите на човека. Емоционалните реакции, породени от тази оценка, включват субективни, поведенчески и физиологични промени, които подготвят човека да реагира адаптивно на възприетата ситуация (Ekman, 1992).

Тази теория разглежда емоцията като динамичен процес. Емоционалната реакция може да промени първоначалната ситуация, а настъпилата промяна да доведе до нова оценка и последваща емоционална реакция.

Готовността за действие позволява бърза и адаптивна реакция, без непременно да води до конкретно поведение (Frijda, 1986). Тя може да бъде усилена, намалена или потисната, преди да се прояви като наблюдаемо поведение, субективно преживяване или физиологична промяна.

Емоциите имат биологична основа, но крайната емоционална реакция може да бъде повлияна от множество психологически фактори и особености на средата.

2. Емоционална регулация: определение, модели и стратегии

Емоционалната регулация обхваща два основни процеса (Gross et al., 1995):

• Регулиране чрез емоциите: влиянието на емоциите върху поведението и психичните процеси;
• Регулиране на самите емоции: опитите на човека да повлияе върху преживяваните емоции и начина, по който те се изразяват.

Човек може да регулира емоциите си, като повлияе върху условията, при които те възникват, или като промени вече възникналата реакция, включително начина, по който я преживява, изразява и усеща в тялото. Въз основа на това могат да бъдат разграничени две основни форми на емоционална регулация:

• Емоционална регулация, насочена към предшестващите фактори: обхваща процесите, които протичат преди възникването на емоцията. Тя може да включва промяна на външната или вътрешната среда, както и насочване на вниманието към определени аспекти на ситуацията за сметка на други.
• Емоционална регулация, насочена към реакцията: прилага се на по-късен етап, когато емоционалният модел вече е активиран. Тогава човек може да усили, намали или потисне възникналата готовност за действие.

Въз основа на тази теоретична рамка Грос (1995, 2013) разработва Процесуалния модел на емоционалната регулация. Според него всеки етап от възникването и развитието на емоцията може да се превърне в обект на регулиране.

Моделът разграничава пет момента, в които човек може да регулира своите емоции. Те съответстват на пет основни групи стратегии:

• Избор на ситуация: човек избира в какви ситуации да участва според емоциите, които очаква те да предизвикат. Например, ако знае, че голямо и шумно събиране ще го натовари, може да предпочете среща с няколко близки приятели.
• Промяна на ситуацията: човек променя част от обстоятелствата, за да намали или усили емоционалното им въздействие. Например, ако разговорът с колега започне да става напрегнат, може да предложи да го продължат на по-спокойно място и да обсъдят проблема без присъствието на други хора.
• Насочване на вниманието: човек избира върху кои аспекти на ситуацията да се съсредоточи. Например, докато чака резултат от важен изпит, може да насочи вниманието си към книга или друга дейност, вместо непрекъснато да мисли какво би се случило при отрицателен резултат.
• Когнитивна преоценка: човек променя начина, по който тълкува ситуацията и нейното значение. Например, критичната обратна връзка от ръководител може да бъде възприета негативно като доказателство за провал или позитивно като конкретна информация за това как работата да бъде подобрена.
• Модулиране на реакцията: човек се опитва да повлияе на вече възникналата емоция и на начина, по който тя се проявява. Например, когато усети силен гняв, може съзнателно да забави дишането си, да отпусне мускулите и да изчака, преди да отговори.

3. Емоционална регулация и психично здраве

Придобиването на умения за адаптивно регулиране на емоциите е важна част от развитието на човека.

В зряла възраст способността за емоционална регулация често се приема за даденост, въпреки че тя е съществена предпоставка за психичното здраве и пълноценното функциониране.

Грос и колеги (1995) разглеждат практическото значение на емоционалната регулация в три основни области на психичното здраве:

Емоционална регулация и работа: Работата често изисква продължително задържане на вниманието. Поради това е необходимо човек активно да регулира емоциите и мислите, които могат да намалят концентрацията и да го отклонят от задачите. Повечето работни места включват и социално взаимодействие. Способността за създаване, поддържане и изразяване на положителни емоции, както и за справяне с отрицателните преживявания, има важно значение за професионалния успех.

Емоционална регулация и взаимоотношения: Приятелските и интимните отношения предполагат взаимен обмен на емоции. Устойчивите отношения обикновено се характеризират с относително стабилни модели на взаимодействие, в които положителните емоции преобладават над отрицателните. Дефицитите в уменията за емоционална регулация могат да затруднят социалното функциониране и изграждането на желаната близост.

Емоционална регулация и вътрешен свят: Когато човек остане насаме със собствените си мисли и чувства, няма външни задачи или социални взаимодействия, които да отклоняват вниманието му от тях. Способността да разпознава и понася трудните емоции, да възстановява вътрешното си равновесие и да изпитва спокойствие и удовлетворение в моменти на уединение е важна за психичното здраве. Тя намалява потребността облекчението да се търси чрез нездравословни взаимоотношения, злоупотреба на вещества или други дезадаптивни стратегии.

Библиография

Ekman, P. (1992). Are there basic emotions? Psychological Review, 99(3), 550–553.
Frijda, N. H. (1986). The Emotions. Cambridge: Cambridge University Press.
Gross, J. J. (2013). Emotion Regulation: Conceptual and Empirical Foundations. In Gross, J. J. (Ed.), Handbook of Emotion Regulation (2nd ed.), pp. 3–20. New York: The Guilford Press.
Gross, J. J., & Muñoz, R. F. (1995). Emotion Regulation and Mental Health. Clinical Psychology: Science and Practice, 2(2), 151–164.
Izard, C. E. (1991). The Psychology of Emotions. New York: Plenum.
James, W. (1884). What is an emotion? Mind, 9, 188–205.
Lazarus, R. S. (1991). Emotion and Adaptation. Oxford: Oxford University Press.
Levenson, R. W. (1994). Human emotion: A functional view. In Ekman, P., & Davidson, R. J. (Eds.), The Nature of Emotion, pp. 123–126. New York: Oxford University Press.
Plutchik, R. (1980). A general psychoevolutionary theory of emotion. In Plutchik, R., & Kellerman, H. (Eds.), Emotion: Theory, Research, and Experience, Vol. 1, pp. 3–33. New York: Academic Press.