Мобилните технологии и когнитивните функции: какво показват изследванията?

Изследването на влиянието на съвременните мобилни технологии върху когнитивните функции на човека е едно от големите предизвикателства пред психологията през последните години. Устройствата са толкова присъстващи във всекидневието ни, че за изследователите е трудно да отделят ефекта на самите технологии от влиянието на навиците, средата и индивидуалните особености на потребителя.

Например човек, който прекарва повече време с телефона си, може едновременно да бъде под по-голям стрес, да спи по-малко и да прекарва повече време в социалните мрежи. При подобна комбинация е трудно да се определи кой фактор има най-силен принос за евентуални промени във вниманието, паметта или емоционалното състояние.

Въпреки тези ограничения през последните години се натрупват все повече данни за връзката между употребата на мобилни устройства и негативното ѝ отражение върху различни аспекти на когнитивното функциониране.

Мобилните устройства и вниманието

Едно от най-явните влияния на мобилните технологии се проявява в начина, по който те прекъсват многократно умствените и физически дейности. Достатъчно е човек да получи известие, докато пише доклад, провежда интервю или се опитва да прочете научна статия. Дори краткото отклоняване от задачата може да наруши мисловния поток и да изисква допълнително време за връщане към дейността.

Изследователите разграничават два основни вида прекъсвания, свързани с технологиите: вътрешни и външни.

Вътрешните прекъсвания възникват, когато вниманието на потребителя преминава от една дейност към друга на същото устройство. Например човек отваря телефона си, за да провери календара, но получава съобщение, отговаря му, след това отваря социална мрежа и след няколко минути вече е забравил първоначалната си цел.

Проучванията показват, че завършването на задача в едно приложение може да се забави с до 400%, когато работата бъде прекъсната от друго приложение. Продължителността на прекъсването зависи и от съдържанието на разсейващата информация. Кратко известие за времето обикновено изисква по-малко когнитивни ресурси и привлича в по-малка степен вниманието от емоционално натоварено лично съобщение или служебен проблем, който трябва да бъде решен веднага.

Външните прекъсвания възникват, когато сигнал от средата привлече вниманието на потребителя. При мобилните устройства това най-често са звук, вибрация, светване на екрана или изскачащо известие. Изследванията показват, че подобни сигнали могат да влошат изпълнението на задачи, изискващи концентрация, дори и когато човек се опитва да игнорира известието. Част от вниманието вече е ангажирано с въпроси като „Кой ми пише?“ или „Дали е нещо важно?“.

Последиците са особено сериозни в ситуации, при които концентрацията има пряко отношение към безопасността. Типичен пример е използването на телефон по време на шофиране. В продължение на повече от десетилетие редица изследвания проследяват влиянието на писането на съобщения върху способностите за управление на автомобил. Резултатите свързват тази дейност с почти всички основни прояви на рисково шофиране. Писането и четенето на съобщения понижават концентрацията към пътя, удължават времето за реакция и увеличават вероятността водачът да пропусне опасност.

Данните, цитирани в първоначалната публикация, показват, че 31% от анкетираните възрастни през 2011 г. и 42% от анкетираните млади водачи през 2015 г. са чели или изпращали съобщения зад волана поне веднъж през предходните 30 дни. Тези стойности трябва да се разглеждат в историческия контекст на съответните проучвания, но ясно показват колко разпространено е било поведението още тогава.

Мобилните устройства и паметта

Мобилните устройства осигуряват бърз и сравнително евтин достъп до огромно количество информация. Телефонът може да съхранява контакти, задачи, маршрути, снимки, документи и отговори на почти всеки обикновен въпрос.

Тази възможност променя начина, по който използваме паметта си. Когато очакваме, че дадена информация ще остане достъпна чрез телефона или интернет, сме по-малко склонни да я кодираме трайно в дългосрочната памет. Вместо самото съдържание, често запомняме къде можем да го намерим.

Например служителят може да не помни точните условия в даден договор, но да знае в коя папка се намира документът. Студентът може да не възпроизведе определение на научен термин, но да помни в коя статия го е срещнал. Подобно „изнесено“ съхраняване на информация се нарича когнитивно разтоварване и само по себе си може да бъде полезна стратегия. Потенциалният проблем възниква при прекомерна зависимост от външни източници, когато човек все по-рядко разчита на собствените си способности за запаметяване и извличане на информация.

В едно от изследванията хората, които се определят като много активни потребители на мобилни технологии, показват по-слабо изразен аналитичен стил на мислене и по-ниски резултати при някои когнитивни задачи. Тези резултати описват връзка между променливите и не позволяват категорично заключение, че употребата на смартфон е причинила по-слабото представяне. Възможно е хората с определен когнитивен стил по принцип да разчитат по-често на технологични средства.

Друг важен въпрос е влиянието на GPS навигацията върху пространствената памет и ориентацията. Постоянното следване на инструкции от типа „завийте надясно след 200 метра“ може да намали необходимостта човек самостоятелно да наблюдава средата и да изгражда мисловна карта на маршрута.

Това лесно се забелязва, когато човек стига безпроблемно до нов адрес с помощта на навигация, но по-късно не може да възстанови маршрута. Предполага се, че продължителната зависимост от GPS системи може да ограничи естественото упражняване на способностите за пространствена ориентация. Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи доколко този ефект е траен и дали се пренася към други пространствени задачи.

Мобилните устройства и потребността от незабавно възнаграждение

Някои изследвания разглеждат връзката между интензивната употреба на мобилни технологии и способността на децата и юношите да отлагат получаването на награда. Социалните мрежи могат да имат особено значение, тъй като предоставят бърза и честа обратна връзка под формата на харесвания, коментари и ново съдържание.

Дигиталните платформи позволяват получаването на бърза и многократна обратна връзка. Публикувана снимка може почти веднага да получи харесвания и коментари. Съобщенията пристигат за секунди, а ново съдържание се появява при всяко обновяване на екрана. Така потребителят свиква често да очаква следващия социален или емоционален стимул.

Механизмът на харесванията е подходящ пример за цикъла на очакване и възнаграждение. След публикуване човек може многократно да проверява телефона си, за да види дали е получил нова реакция. Всяко харесване носи кратка форма на социално одобрение и поддържа желанието за следваща проверка.

В едино изследване се установява, че получаването на много харесвания на собствени снимки е свързано с по-силна активност в мозъчни области, участващи в системата за възнаграждение. Проучвания с функционална невроизобразителни методи също показват отчетливо активиране на невронните системи, свързани с възнаграждението, при определени дейности в социалните мрежи.

Тези резултати не означават, че всяко използване на социални платформи води до нарушения в самоконтрола. Значение имат възрастта, продължителността и начинът на употреба, индивидуалната чувствителност към социална оценка, семейната среда и наличието на други източници на удовлетворение.

Мобилните устройства, сънят и когнитивното функциониране

Множество изследвания установяват връзка между употребата на електронни устройства и нарушенията на съня. Разположението на светещи екрани в близост до леглото може да затрудни заспиването. При смартфоните рискът се увеличава, тъй като много хора ги държат на нощното шкафче и ги използват като будилник.

Според проучване, цитирано в оригиналната публикация, над 70% от запитаните американци са държали телефона си непосредствено до леглото. Това създава лесна възможност за проверяване на съобщения, служебна поща или социални мрежи точно преди сън и непосредствено след събуждане.

Проблемът е свързан както със светлината от екрана, така и с психичната активация, предизвикана от съдържанието. Един служебен имейл например може да върне вниманието към нерешен проблем и да задейства поредица от тревожни мисли в момент, когато организмът трябва постепенно да премине към сън.

В едно изследване безсънието се разглежда като възможен медиатор във връзката между употребата на мобилни технологии и депресивните симптоми. Това означава, че част от връзката може да преминава през нарушенията на съня: по-интензивната употреба се свързва с по-лош сън, който от своя страна е свързан с повече депресивни симптоми.

Друго ранно проучване, разглеждащо едновременно тревожността, навиците, свързани с технологиите, и когнитивното функциониране, установява, че ограничаването на достъпа до електронна поща понижава общото равнище на тревожност и подобрява концентрацията. В работна среда това би могло да означава проверяване на пощата в определени часове вместо непрекъснато реагиране на всяко ново съобщение.

С нарастващата роля на смартфона хората започват да изпитват силна потребност да имат постоянен достъп до устройството. Някои изследователи описват това преживяване метафорично като ефект на „фантомен крайник“. Свързан с него е синдромът на фантомната вибрация, при който човек усеща, че телефонът му вибрира, въпреки че реален сигнал не е имало.

Изследователите проучват и дали отделянето от телефона може да предизвика тревожност. В едно изследване участниците съобщават за по-високи нива на тревожност, когато са разделени от телефоните си, и за по-ниски нива, когато устройствата са у тях.

Наличните данни обаче не са достатъчни, за да се установи пряка причинно-следствена връзка между тревожността и отделянето от мобилния телефон. Сходна реакция може да се наблюдава и при раздяла с други предмети, които имат висока практическа или емоционална стойност. Телефонът съхранява лични разговори, снимки, достъп до близки хора, работна информация и средства за плащане, което допълнително усложнява интерпретацията.

Заключение

Съвременните мобилни технологии могат да влияят върху широк кръг когнитивни процеси, включително вниманието, паметта, пространствената ориентация, обработката на възнаграждението и съня. Към момента на публикуването на разгледания обзор, емпиричните изследвания върху преките ефекти на смартфоните все още са в сравнително ранен етап.

Това е разбираемо предвид бързото развитие на технологиите. Устройствата, приложенията и моделите на употреба се променят по-бързо, отколкото обикновено протича един продължителен научен проект. Резултатите за дадена платформа или тип устройство могат да станат неактуални още преди публикуването на изследването.

Затова бъдещите проучвания трябва да използват по-прецизни методи: обективни данни за времето пред екран, разграничаване между различните дейности на устройството, експериментални и лонгитюдни дизайни и контрол на фактори като възраст, сън, психично здраве и професионална натовареност. Един час, прекаран в разговор с близък човек, има различно психологично значение от един час безцелно скролване, въпреки че и двете дейности се отчитат като екранно време.

Допълнителните изследвания могат да помогнат за по-доброто разбиране на прекомерната зависимост от технологични устройства. Темата вероятно ще придобива все по-голямо значение в клиничната психология, психотерапията, образованието и управлението на хора. Основният въпрос постепенно се измества от общото количество употреба към начина, целта и контекста, в които мобилните технологии присъстват в живота ни.

Оригинална статия:
Henry H. Wilmer, Lauren E. Sherman и Jason M. Chein, Smartphones and Cognition: A Review of Research Exploring the Links between Mobile Technology Habits and Cognitive Functioning, Frontiers in Psychology, април 2017 г.