Защо един човек може се чувства в свои води сред непознати, а друг предпочита първо да наблюдава? Защо някои хора планират задачите си седмици предварително, докато други работят най-добре под натиска на крайния срок? Отговорите често могат да се крият в характеристиките на личността.

В тази статия разглеждаме какво представлява личността, доколко остава стабилна през живота и кога определени нейни особености могат да се превърнат в източник на сериозни затруднения. Представени са и два от най-влиятелните модела в психологията на личността: 16-те личностни фактора на Реймънд Кетъл и модела на Голямата петорка.

 

1. Какво представлява личността?

Според DSM-5 личността е относително устойчивият модел, чрез който човек възприема себе си и света, преживява емоциите си, изгражда отношения и реагира в различни ситуации.

Тя влияе върху начина, по който общуваме, вземаме решения, справяме се с напрежението и преследваме целите си. Един човек може естествено да търси нови преживявания, а друг да предпочита предвидимостта. Един може да отстоява позицията си директно, а друг да се стреми към компромис. Това са различни личностни тенденции, а не непременно силни или слаби страни.

Остава ли личността еднаква през целия живот?

Този въпрос се изследва от десетилетия чрез проучвания, които проследяват как личността се променя при различни хора и през различни етапи от живота.

Резултатите показват интересна комбинация от устойчивост и промяна. Обикновено запазваме част от характерния си начин на мислене и поведение, но отделни черти могат постепенно да се променят. Метаанализ, обединяващ данни от 92 лонгитюдни изследвания, показва, че личността продължава да се развива и след юношеството. Особено между 20- и 40-годишна възраст хората често стават по-съзнателни, по-емоционално устойчиви и по-уверени в отстояването на позицията си.

Съществуват и изследвания, проследяващи хора от юношеството до напреднала възраст, според които личностният профил на 14 години невинаги съвпада добре с този на 77 години. Това по-скоро показва, че развитието, житейските роли, отношенията и натрупаният опит могат постепенно да променят начина, по който чертите ни се проявяват.

Невропластичността също позволява на мозъка да се изменя под влияние на опита. Повтарящите се преживявания и поведения могат да укрепват определени невронни връзки, но една отделна случка рядко „пренаписва“ цялата личност.

Следователно личността е достатъчно устойчива, за да разпознаваме себе си през годините, и достатъчно пластична, за да се развиваме.

 

2. Личностови разстройства според DSM

Всеки човек понякога може да бъде подозрителен, импулсивен, тревожен или прекалено взискателен. Това само по себе си не означава наличие на личностово разстройство.

За разстройство се говори, когато определен модел на мислене, емоционално реагиране и поведение е траен, ригиден, проявява се в различни ситуации и води до значим дистрес или затруднения в отношенията, работата и ежедневното функциониране.

Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства DSM-5 включва 10 различни личностови разстройства, организирани в три основни клъстера.

Клъстер A: странно или ексцентрично поведение

При разстройствата от тази група често се наблюдават социално отдръпване, необичайни начини на мислене и затруднения с доверието. Те включват:

  • Параноидно личностово разстройство
  • Шизоидно личностово разстройство
  • Шизотипно личностово разстройство

Важно е да се прави разлика между временното недоверие след неприятно преживяване и устойчивия модел, който засяга почти всички отношения на човека и се наблюдава при личностово разстройство.

Клъстер B: драматично, емоционално или непредвидимо поведение

Тази група включва разстройства, при които могат да се наблюдават силни емоционални реакции, импулсивност и нестабилност във взаимоотношенията. Такива са:

  • Антисоциално личностово разстройство
  • Гранично личностово разстройство
  • Хистрионно личностово разстройство
  • Нарцистично личностово разстройство

Тук отново отделното поведение не е диагноза. Желанието да бъдем забелязани, увереността в собствените способности или силната реакция при раздяла могат да бъдат част от обичайния човешки опит.

Клъстер C: тревожност и страх

При разстройствата от този клъстер тревожността може да се проявява по различни начини: избягване на социални ситуации поради страх от отхвърляне, прекомерно разчитане на подкрепата на другите или силна потребност от ред, правила и контрол. Клъстър С включва:

  • Избягващо личностово разстройство
  • Зависимо личностово разстройство
  • Обсесивно-компулсивно личностово разстройство

Да подредим бюрото си по конец или да проверим три пъти важен документ не означава, че отговаряме на критериите диагноза. Значение имат устойчивостта на модела, неговата ригидност и трайните негативни последици за живота на човека.

Алтернативният модел на DSM-5: от категории към измерения

В Раздел III на DSM-5 е представен алтернативен модел за оценка на личностовите разстройства. Той съчетава категориалния подход с дименсионално разбиране на личността.

Вместо човекът единствено да бъде поставен в определена диагностична категория, моделът разглежда къде се позиционира по различни измерения и колко сериозно е нарушено неговото функциониране.

Оценяват се две големи области:

  • Функциониране на Аз-а: идентичност и способност за самонасочване;
  • Междуличностно функциониране: емпатия и способност за близост.

Разглеждат се и пет широки области на патологични личностови черти:

  • Негативна афективност: чести и интензивни негативни емоции;
  • Дистанцираност: социално отдръпване и ограничено емоционално изразяване;
  • Антагонизъм: враждебност, манипулативност или пренебрегване на потребностите на другите;
  • Дезинхибиция: импулсивност и затруднен самоконтрол;
  • Психотизъм: необичайни убеждения, преживявания и начини на възприемане.

Отново, наличието на една изразена черта не е достатъчно за поставяне на диагноза. Необходимо е да се установи значимо нарушение във функционирането на личността, съчетано с патологични черти, които са устойчиви във времето и не могат да бъдат обяснени по-добре с възрастта, културната среда, употребата на вещества или медицинско състояние.

Дименсионалният подход позволява по-прецизно описание, тъй като двама души могат да отговарят на критериите за едно и също разстройство, но да имат различна комбинация от затруднения, рискове и ресурси.

Личността обхваща когнитивни, емоционални, поведенчески и междуличностни процеси. Поради това качествената оценка не може се ограничава до отделен симптом или тестов резултат. Тя изисква цялостно разбиране на човека и средата, в която живее.

 

3. Модели на личността: 16 измерения, 5 черти или и двете?

Моделът на 16-те личностни фактора

Моделът на Реймънд Бърнард Кетъл е разработен между 40-те и 60-те години на XX век. Целта му е чрез факторен анализ да бъдат открити основните градивни елементи на личността.

Факторният анализ търси скрити закономерности зад множество наблюдавани поведения. Ако човек редовно планира предварително, спазва срокове, проверява детайлите и довършва започнатото, тези поведения могат да се обединят около по-общ фактор, свързан със съзнателността и самоконтрола.

Кетъл идентифицира 16 първични фактора:

  • топъл / сърдечен;
  • абстрактно мислещ;
  • емоционално стабилен;
  • доминантен;
  • ентусиазиран;
  • съвестен;
  • дързък;
  • чувствителен;
  • подозрителен;
  • с богато въображение;
  • проницателен;
  • тревожен;
  • експериментиращ;
  • самостоятелен;
  • самодисциплиниран;
  • напрегнат.

Всеки фактор описва спектър между две противоположни тенденции. Вместо да разделя хората на такива, които „имат“ или „нямат“ дадена черта, той показва къде се намира човек по това измерение.

Например човек с висока доминантност може лесно да поема контрол и да отстоява позицията си. Човек в другия край на измерението може по-често да търси сътрудничество и да оставя инициативата на останалите. Полезността на всеки стил зависи от ситуацията.

От 16 фактора към Голямата петорка

Работата на Кетъл поставя важна основа за по-късните изследвания на личностовите черти. При групирането на по-конкретните характеристики се открояват по-широки измерения. Тези изследвания, заедно с работата на други автори, постепенно водят до утвърждаването на модела на Голямата петорка.

Робърт Маккрей и Пол Коста имат ключов принос за развитието и научното изследване на петфакторния модел. Днес той е сред най-разпознаваемите и широко използвани подходи за описание и оценка на личността.

Петте основни измерения са:

  • Енергия: активност, енергичност, общителност, себеотстояване и склонност към поемане на лидерска роля. По-ниските резултати могат да се свързват с по-спокоен стил, предпочитание към по-малко социална стимулация и по-сдържано себеизразяване.
  • Дружелюбност: доверие, просоциални нагласи, алтруизъм, щедрост и любезност. По-ниските резултати могат да се проявяват като по-критичен, състезателен и директен стил в отношенията с другите.
  • Съзнателност: саморегулация, надеждност, отговорност, точност, воля и упоритост. Високата съзнателност подпомага организирането на работата и следването на дългосрочни цели, докато по-ниските нива могат да вървят с повече спонтанност и гъвкавост.
  • Емоционална стабилност: способност за емоционален самоконтрол, по-рядко и по-слабо преживяване на негативни емоции и усещане за психологически комфорт. При по-ниски резултати човек може по-лесно да изпитва тревожност, напрежение или раздразнение в стресови ситуации.
  • Отвореност към нов опит: широки културни интереси, толерантност към различията, креативност и интелектуално любопитство. По-ниските резултати обикновено се свързват с предпочитание към познати, конкретни и изпитани подходи.

Нито един профил не е универсално „по-добър“. Високата отвореност към нов опит може да бъде ценна при създаването на нови идеи, докато предпочитанието към установени процедури е полезно в среда, в която постоянството и точността са решаващи.

Моделът на Голямата петорка заема междинно място между по-общи модели, като двуфакторния модел на Айзенк, и по-детайлни системи, като 16-те фактора на Кетъл. Той успява да обедини ежедневния език, с който хората описват характера, с резултатите от систематичните научни изследвания.

От теорията към практиката: BFQ-2

Практическо приложение на модела предлага BFQ-2, Въпросник за оценка на личността по Голямата петорка.

Инструментът оценява петте основни дименсии Енергия, Дружелюбност, Съзнателност, Емоционална стабилност и Отвореност към нов опит. Всяка от тях се разглежда и чрез по-конкретни поддименсии, което позволява по-детайлно разбиране на начина, по който личностните черти могат да се проявяват в работна и организационна среда.

Например двама души могат да бъдат еднакво отговорни, но да работят по съвсем различен начин. Единият може да бъде инициативен, комуникативен и склонен да поема лидерска роля. Другият може да предпочита задълбочена самостоятелна работа и да влияе върху екипа чрез експертност и последователност. Общият етикет „съзнателен служител“ не улавя тази разлика, докато по-детайлният личностен профил може да я направи видима.

BFQ-2 съдържа 134 айтема, попълва се онлайн за около 25 минути и генерира индивидуален интерпретативен доклад. Методиката е ценна за подпомагане на подбора, оценката на потенциала за развитие, кариерното ориентиране и планирането на обучения.

Важно е да се подчертае, че BFQ-2 оценява личностни черти в рамките на нормалното функциониране и не е предназначен за диагностика на личностови разстройства. Резултатите следва да се интерпретират предвид допълнителната информация, събрана чрез интервю, професионалния опит и други подходящи източници на информация.

Личността се разбира в контекст

Моделите на личността ни помагат да организираме огромното разнообразие от човешки поведения. Те дават общ език за описание на индивидуалните различия, но не могат да обхванат човека извън неговата история, отношения и среда.

Една и съща черта може да изглежда различно в различни ситуации. Високата чувствителност например може да затруднява работата под напрежение, но да подпомага емпатията и вниманието към другите. Силната доминантност може да улеснява вземането на решения, но да създава конфликти, ако не е съчетана с готовност за изслушване.

Затова надеждната психологична оценка разглежда както личностния профил, така и цялостния контекст на човека. Именно това превръща тестовия резултат от сбор от числа в смислена и полезна информация.

Библиография:

Sophia F. Dziegielewski, DSM-5 in Action, edizione italiana a cura di Massimo Simone e Raffaella Voi, Giunti Psychometrics, 2017

Leon, G. R., Gillum, B., Gillum, R., & Gouze, M. (1979). Personality stability and change over a 30-year period—middle age to old age. Journal of consulting and clinical psychology, 47(3) https://psycnet.apa.org/record/1979-28396-001

Hampson, S. E., & Goldberg, L. R. (2006). A first large cohort study of personality trait stability over the 40 years between elementary school and midlife. Journal of personality and social psychology, 91(4) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17014298

Edmonds, G. W., Goldberg, L. R., Hampson, S. E., & Barckley, M. (2013). Personality stability from childhood to midlife: relating teachers’ assessments in elementary school to observer-and self-ratings 40years later. Journal of research in personality, 47(5) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3768160/

Mary t. Russell, Darcie L. Karol, 16 PF-5 Manuale, edizione italiana a cura di Saulo Sirigatti e Cristina Stefanile, O.S. Organizzazioni Speciali, 2001

Gian Vittorio Caprara, Claudio Barbaranelli, Laura Borgogni, Michele Vecchione, BFQ-2 Manuale, Giunti O.S. Organizzazioni Speciali, 2008

Santo Di Nuovo, Psicometria e “test criteriali, Items, tratto da S. Di Nuovo e S. Buono (a cura di), Strumenti psicodiagnostici per il ritardo mentale, Franco Angeli, Milano 2002; e S. Di Nuovo, Fare ricerca, Bonanno, Acireale-Roma 2003