В ситуации на риск често нямаме време да обмислим всички възможни варианти. Налага се да реагираме за секунди, понякога преди дори да сме осъзнали напълно какво се случва. Но от какво зависи тази първоначална реакция? Само от опита, средата и конкретната ситуация или и от по-трайните ни личностни особености?

Изследователи от Корейския университет в Сеул разглеждат именно този въпрос. Те проучват дали определени личностни черти могат да предскажат как човек ще реагира при внезапна опасност. За целта използват симулация с виртуална реалност, която позволява да се наблюдават реакции в контролирана, но достатъчно реалистична ситуация.

Проучването показва връзка между поведението при симулирана опасност и две групи личностни характеристики: психопатни черти и емпатична загриженост.

Важно е да се уточни, че става дума за измерени черти в общата популация, а не за участници с поставена клинична диагноза. В проучването се изследват общи тенденции, които не означават, че даден човек непременно би постъпил по определен начин в реална рискова ситуация.

Какво изследват учените?

Проучването търси отговор на два основни въпроса:

  • Кои фактори влияят върху вземането на решения в опасна ситуация?
  • Може ли въз основа на личностните особености да се предвиди как човек ще реагира на внезапно рисково събитие?

Изборът на психопатни черти и емпатия не е случаен. Резултатите от предишни изследвания установяват, че склонността към по-слаба съпричастност, по-ниска чувствителност към чуждия дистрес и по-импулсивно поведение може да бъде фактор при вземане на решения, които засягат както самия човек, така и други хора.

Как протича експериментът?

Участниците са поставени в ситуация на виртуална реалност, симулираща шофиране с висока скорост. Обяснено им е, че ще участват в предизвикателство, в което трябва да завършат трасето възможно най-бързо.

Преди същинската задача всеки участник преминава през три тренировъчни сесии, като целта е трасето да бъде завършено за по-малко от пет минути. След това се провежда реалният тест, по време на който се оценяват реакциите на участника.

По време на един от последните завои в тестовата сесия, при преминаване през мост, на пътя изненадващо излизат пешеходци. Те дават знак на водача да намали и показват видим страх. Системата е настроена така, че спирачката да реагира по-слабо от обичайното, което прави ситуацията още по-трудна.

Участникът има три възможни реакции:

  • да се опита да спре;
  • да завие и да рискува да падне от моста;
  • да продължи напред, излагайки пешеходците на опасност.

Експериментът приключва, когато автомобилът се сблъска с виртуалните пешеходци или излезе от пътя.

Същевременно системата събира данни за действията с педала на газта, спирачката и волана. След симулацията участниците попълват въпросници за оценка на личностните характеристики, предишния си опит с видеоигри и преживяването си по време на задачата.

Тази процедура е интересна, защото не разчита само на въпроса „Как бихте постъпили?“, а изследва поведението в момент на напрежение, макар и във виртуална среда.

Кои са участниците?

В изследването участват общо 188 души:

  • 94 корейци: 47 мъже и 47 жени;
  • 94 германци: 33 мъже и 61 жени.

Всички участници са с добро или коригирано с очила зрение. Те не са имали неврологични увреди, не са били проследявани от психиатър и не са провеждали психотерапия.

Какво показват резултатите?

Изследователите разделят участниците на две групи според реакцията им в критичния момент:

  • Група с избягваща реакция: участници, които са направили опит да избегнат пешеходците, като са натиснали спирачката или са завъртели волана.
  • Група без избягваща реакция: участници, които не са натиснали спирачката и са продължили напред, без да направят достатъчен опит да отклонят автомобила с волана.

Около една трета от участниците попадат във втората група: 62 от общо 186 души, от които 32 са от корейски и 30 от германски произход.

При сравнение на личностните профили се установява сходен модел, независимо от националността на участниците. Хората от втората група, които не са се опитали да избегнат пешеходците, показват:

  • по-високи нива на психопатни черти;
  • по-ниска емпатична загриженост.

Изследователите проверяват и ролята на културния произход, опита в шофирането и опита с видеоигри. Тези фактори не показват значими различия между двете групи.

Това предполага, че в рамките на конкретната симулация личностните черти са по-свързани с взетото решение, отколкото предишният опит в шофирането или видеоигрите.

Как да тълкуваме тези данни?

Резултатите не означават, че личността определя напълно поведението ни при опасност. В реалния живот върху реакцията влияят множество фактори:

  • моментното ниво на стрес;
  • умората;
  • видимостта;
  • предишният опит;
  • наличието на други хора;
  • времето, с което човек разполага, за да осмисли ситуацията.

Все пак изследването показва нещо важно: в условия на силен натиск реакциите ни не са напълно случайни. Някои трайни склонности, като чувствителността към страданието на другите или по-импулсивният стил на реагиране, може да се проявят именно когато времето за рационален анализ е минимално.

За психолозите това е още един аргумент личността да се разглежда като фактор, който може да има значение за поведението в конкретни критични ситуации, а не единствено като описание на предпочитания и нагласи.

За HR специалистите темата е приложима с известна предпазливост, например при роли, в които се изисква работа под напрежение, вземане на бързи решения или носене на отговорност за други хора. Личностните тестове обаче не могат да се използват самостоятелно за предсказване на поведението в конкретна ситуация.

Ограничения и насоки за бъдещи изследвания

Самите автори посочват няколко важни ограничения. На първо място, виртуалната реалност не може напълно да пресъздаде контекста, емоционалното състояние и телесните реакции при реална опасност. Човек може да реагира различно, когато знае, че ситуацията е симулирана.

Освен това изследването се фокусира върху ограничен набор от личностни характеристики. Не са разгледани фактори като:

  • тревожност;
  • гняв;
  • емоционална нестабилност;
  • търсене на силни усещания;
  • самоконтрол.

Тези характеристики също биха могли да повлияят върху решенията в опасни ситуации.

Би било полезно последващите проучвания да включат по-разнообразни рискови ситуации, по-широк набор от личностни променливи и по-големи и представителни извадки. Така ще стане по-ясно кои личностни характеристики са свързани с поведението при риск и доколко тези зависимости се пренасят в реалната среда.

Оригинална статия:
Ju, U., Kang, J., & Wallraven, C. (2019). “To Brake or Not to Brake? Personality Traits Predict Decision-Making in an Accident Situation.” Frontiers in Psychology.